Черно море изпадна в игрова криза, която се отрази върху резултатите, доведе до треньорски рокади и освобождаване на играчи, и затова причините със сигурност са комплексни. Една от тях, чисто футболната, са може би прекалено многото експерименти в схемите на игра, които по-скоро объркаха футболистите. “Моряците” сякаш играят най-добре по простичката схема 4-5-1 с двама дефанзивни полузащитници.

Очевадно е, че капитанът Георги Илиев, който е истинският лидер в тима, е най-полезен за отбора си тогава, когато играе зад нападателя. В много от мачовете на варненския тим той е налаган като дефанзивен полузащитник редом до Даниел Димов, като в големи периоди от срещите му се налага да се нагърбва с изнасянето на топката от собствената половина. От това играта на “моряците” губи в офанзивен план, защото липсва човекът зад нападателя, който да гради и импровизира, да прави извеждащи подавания, а също и да шутира по посока противниковата врата, нещо което Жоро Илиев умее най-добре.

Когато капитанът играе като офанзивен полузащитник и му е дадена пълна свобода на действие, непосредствено зад нападателя, както бе с Кривия преди време, тогава играта на Черно море е по-подредена и има наченки на изграждане на някакъв определен стил. Тогава и ударите не липсват, атаките са по-скоростни, а има и елементи на изненада пред противниковата врата. Тогава и критиките към нападателите, че са “ялови” ще спрат… Защото, в крайна сметка, за да вкараш, освен, че трябва да имаш пласиране и точен шут, трябва и да получиш качествен пас, което си е половин гол.

Честото налагане на Илиев редом до Димов има донякъде своето обяснение, което произхожда от факта, че “моряците” изпитват трудности при изнасянето на топката от своята половина. В защита ясно се вижда, че липсва централен бранител, който да е до толкова на “ти” с техниката и с поглед върху играта, че да може да се нагърби с подобна функция. В този смисъл вариант с включването на Марко Тиаго в сърцето на отбраната съвсем не изглежда нелогичен. Бразилецът би се справил с тази задача, още повече, че в предишните си отбори има опит като централен защитник. От друга страна високият му ръст по-скоро му пречи при играта като ляв бек, когато на фланга му излязат нисички, бързоноги крила или нападатели. При наличието на един “градивен” централен защитник значително се подпомага халфовата линия и се внася повече спокойствие при изнасянето на топката.

Наситената халфова линия по-скоро е носила позитивни резултати на Черно море. Трайното задържане на топката в средата на терена бе основният коз за спечелването и на бронзовите медали през сезона 2008-2009-а. В този смисъл 4-5-1, като че ли най-приляга на варненци.