Есенният полусезон приключи и това е най-хубавото, което можеше да се случи на ПФК Черно море. 10 място,  едва 16 точки при голова разлика 12-21 е равносметката за „моряците” през тази футболна есен, която може да бъде определена като тотално разочарование в зелено бяло. За 15 кръга варненци опитаха вкуса на победата само 4 пъти, колкото са и равните им мачове, а с наведени глави напускаха терена цели 7 пъти. Някак много унизително звучи факта от 45 възможни точки да спечелиш едва 16 и сега да си на цели 22 от лидера Лудогорец.

За сравнение статистиката от есента на 2010 сочи, че тогава „моряците” са завършили на 9 място с актив от 22 точки при голова разлика 17-21 (7 п. /1 р. / 7 з.).Тогава на полусезона варненци са на 15 точки от лидера Литекс. Миналата есен на 2011-а година Черно море завършва на 8 място с 25 точки при голова разлика 17-7 (7 п./4 р./4 з.), на 11 точки от лидера Лудогорец.

Единствената победа на Черно море като гост през тази есен си остана само тази срещу намиращия се на дъното  Етър. Варненци допуснаха далеч от „Тича” и унизителни поражения от Монтана и най-вече Пирин, като вкъщи пък силите им стигнаха едва за 3 успеха срещу Берое,Локомотив Сф  и Миньор.  С други думи  „моряците” биха 3 отбора от зоната на изпадащите и един точно над чертата. Като се прибавят и четирите х-са у дома активът на „моряците” заспива на числото 16.

Ако класирането се правеше само на база реализирани голове в противниковите мрежи, за есенния полусезон Черно море щеше да е в зоната на изпадащите и да дели 13-ото място със столичното Локо със своите 12 гола, а зад тях щяха да са Етър с 10, Миньор с 9 и Ботев Враца със 7.

Като цяло не толкова притеснително е класирането на Черно море, макар че е на 4 точки от зоната на изпадащите, колкото тревожна е играта на тима. Погледнато чисто спортно-технически отборът няма почерк и изграден стил на игра, липсва облик. Прекалява се в определени епизоди от мачовете с безразборното  и неадресирано чистене на топката в предни позиции, започна да се изпарява агресията от миналата година, импровизацията е дело само на Георги Илиев, а често допусканите грешки в защита започват да се превръщат в даденост.

Ако на представянето на тима се погледне от психологическа гледна точка, анализът ще покаже, че особено навън „моряците” „наливат гипса” и са респектирани от противника, който и да е той, вместо самите те да се опитват да респектират. Тук е важна и ролята на треньора, който трябва да се прояви и като психолог-мотиватор.

Не, не са само негативни нещата. Добро впечатление прави физическата издръжливост на футболистите, което говори за добре проведена подготовка. Продължавам да твърдя, че като индивидуалности във всяка линия се откроява поне по един, а някъде и по двама футболисти с доста сериозен потенциал, който с изключение на Георги Илиев по една или друга причина останалите не успяха да разгърнат, а имаше и такива, които тази есен даже и не го загатнаха.Черно море запази ядрото си от миналата година и отборът беше задължен точно заради това да покаже израстване, а вместо това се срина.

Причините ли..?....те винаги са повече от една.

Тежката програма в началото и съдийските грешки в някои от мачовете също дадоха своето отражение върху резултатите, самочувствието и по-нататъшното представяне на футболистите. Непрестанните контузии не позволяваха на треньорите да разчитат на най-доброто, с което разполагат. Ако от пролетта на миналата година досега можеше да се направи статистика на контузени и оперирани във всеки един отбор от елита, Черно море щеше да е абсолютен лидер на сериозна преднина пред останалите. За този период в лазарета не са влезли само домакинът Николай Пачков, кинезитерапевтът Виктор Бумбалов и масажистът Марин Димов. На последните двама през тези месеци им се отвори толкова работа, колкото за 2 календарни години.

Доколко смяната на треньора Стефан Генов е била задължителна и оказа своето влияние върху резултатите на отбора е също дискусионно. Да, отборът не показа необходимите резултати, но не бива само Генов да е набеден като главен виновник,защото имаше и обективни причини за слабото представяне (тежка програма, контузии и съдийски грешки). А дали смяната на Генов със Зафиров не бе прибързана, защото последният трябваше в движение да се опознава с футболистите и без да е правил подготовка и селекция да се мъчи да ги вкара в „релсите”, което си е трудна работа!? Сега и той обира негативите на свой ред. След  Генов и Зафиров започва да усеща тежестта на недоволството на феновете, които открито вече искат друг на поста. В този смисъл треньорската рокада, може би по-разумна щеше да е на полусезона. От друга страна пък и съдбата на Стефан Генов бе предначертана от феновете на Черно море и оставането му начело на отбора можеше още повече да нажежи и без това ескалиралото напрежение между двете страни. Ето защо въпросът с треньорската рокада е много дискусионен.

Така след края на есенния полусезон открито мога да кажа онова, което е очевидно: Черно море разочарова, ама много разочарова. Кои са точно причините, това най-добре знаят вътре в клуба. Въпросът е, че трябват решения, защото градацията в която започна да се движи отборът е низходяща.