След вчерашното реми в Разград окончателно определиха Черно море за черната котка на най-силния ни тим в момента – Лудогорец. Даже, ако бяха играли на турнирния принцип в по две срещи на разменено домакинство, „моряците“ щяха да елиминират шампионите с 3:1 и 1:1, каквито са шампионатните резултати помежду им. Но не е само Лудогорец, който страда срещу варненци. Подобно е положението и с Левски, и с ЦСКА. При турнирната схема и „сини“, и „червени“, щяха да паднат от момчетата на Георги Иванов. Черно море регистрира 1:1 и 2:1 срещу Левски и 0:0 и 2:1 срещу ЦСКА.

Черно море засега е последен в челната седмица на първенството и дори все още не си е осигурил класирането в нея за пролетта. Но прави впечатление, че срещу водещите 6 отбора балансът му е четири победи, три равни и три загуби, като остава да се изиграят само още два от ответните двубои - срещу Литекс и Ботев, преди разделянето на „А“ група на две седмици.

Защо е така? Първото и най-важно условие – отборът, воден от Гонзо, е съставен от биткаджии. Впрочем, от години стилът на Черно море е такъв, че напомня много класическия Миньор Пк. В съюз с недобрия си терен във Варна, „зелено-белите“ са почти непобедими у дома. По-лесно им е да играят срещу фаворитите на книга, защото умеят да рушат играта, нареждат се чудесно в защита, хапят в средата на терена и пробват отвреме-навреме контри. Може би пък стилът на игра на Черно море не помага, когато срещу тима е някой по-слаб на книга съперник, който стои в защита и чака да го атакуват. Това не е по вкуса на „моряците“, които по-трудно градят играта.

Проблем пред треньорския щаб е фактът, че не разполага с дълга скамейка и при сгъстения цикъл от мачове е възможно понякога да има издънки от умора. Но пък е ясно, че Черно море се превърна в специалист по бой на грандовете и на никого не е приятно да мери сили с този „крив“ съперник.