Има една категория отбори в България. Отбори с претенции, които обаче никога или почти никога не са поставени в равноправно положение спрямо медиите в сравнение с грандовете. ЦСКА и Левски всекидневно и методично виреят в условията на убийствено медийно облъчване. Но както се казва, затова са грандове, за да търпят. Футболистите от амбициозни тимове като Локо Сф, Славия, Литекс, Черно море, Черноморец, Локо Пд – да не изреждам всичките, трудно биха разбрали за какво става дума, ако не облекат фланелката на Левски или ЦСКА. Но понякога и на тях трябва да бъде поднасяно огледалото, за да разберат, че собственият им образ е доста разкривен. Иначе ще се помислят едва ли не за непогрешими, а съвсем не е така.

Но критиките могат да бъдат и полезни, затова в случая ще поговорим за Черно море, актуален след вчерашната битка и скандалите в мача с Левски. Веднага ще започна с дузпата за „сините“ и моето лично мнение. А то е, че дузпа нямаше. По-скоро нямаше, ако трябва да бъда точен, защото сме виждали далеч по-смешни дузпи на най-различни географски ширини. Така че ще призова тънките футболни специалисти да ме подкрепят, най-малкото, за да не окача вратарят Илко Пиргов ръкавиците си на пирона. Рано му е още.

Но въпреки че за мен в този епизод „моряците“ бяха ощетени, поставени в друга, европейска ситуация, те щяха да загубят срещата не с 2:3, а с няколко гола разлика. И изобщо нямаше да се стига до коментари имало ли е дузпа или не. Причината е в поведението на варненци и в реакциите на съдията. Николай Йорданов за пореден път ръководи напечен сблъсък по български, а не по европейски. С мисълта да изкара мача, а не да го свири точно по правилата. Затова Йорданов не биваше да свири и дузпата, когато тя най-малкото е съмнителна. В този епизод той изневери на себе си.

Но какво би станало, ако господин Йорданов беше да речем мистър Джордан, или поне домнуле Йорданеску? И как щеше да се развие мачът, при положение, че не бе от нашата „А“ група, а да речем хипотетично - от Лига Европа? Бързо идваше един червен картон, после втори червен картон. Все за играчи на Черно море. После ходи да гониш Михаля, разбирай Гара Дембеле.

Та ако не гледат в кривото огледало, а искат да видят истинския си образ, „моряците“ ще установят следното: безогледно блъскане и джаскане на топка и съперници, зверски тупалки на 15 метра над вратата и същите влизания в краката на колегите им от другия отбор. И всичко това, подпомогнато от ужасно изглеждащия за края на летния сезон терен в иначе красивия ни морски град, и добронамерените или безучастни съдийски свирки.

И за да не си помислите, че Черно море е толкова черно в нашите очи, то ще посочим големия хъс и характер като добродетели на отбора. Те помогнаха на отбора да вкара два гола на класния за България съперник. Но е явно, че това не стига за повече от средата на класирането, или за съвсем малко по-нагоре. Нужни са и повече чисто футболни достойнства.