Двугодишната серия на Черно море без загуба на “Тича” бе спряна от съседите от Черноморец, като играта на домакините породи някои въпросителни, а лъснаха и слабости в отделни аспекти. Схемата, с която започна Велизар Попов бе достатъчно атакуваща, но само трима от изпълнителите й са изцяло офанзивни футболисти-Юруков, Атанасов и Божилов. Така играта на домакините издишаше в градивен план в средата на терена и от там нямаше удобни топки за нападателите. Когато съперникът играе прибран плътно в своята половина, така както бе с Черноморец, за да пробиеш бетона трябва поне един или двама от изпълнителите в халфовата линия да разполагат с много добър технически арсенал, импровизация и усет към извеждащо подаване.

В този аспект играта на “моряците” издишаше основно през първата част, защото нямаше фигура, която да канализира действията им в халфовата линия. Това доведе до нервност и брак в в отиграванията им още при изнасянето на топката, така както беше с Даниел Димов, който бе логично заменен. От друга страна Краси Балъков изненада с дефанзивната постройка на “акулите”, с което не се отваряха свободни пространства на фланговете, където е силата на Черно море. При това положение за игра на скорост по крилата и остри центрирания към наказателното поле нямаше как да става дума.

С влизането на Георги Илиев и Дани Георгиев през втората част и вътрешните рокади в тактическата постройка Велизар Попов целеше да внесе в играта на “моряците” повече къси пасове и още по-сериозно разиграване на топката пред и около наказателното поле, с цел да се намери пролука в противниковия защитен вал, чрез остро центриране, връщане на топката към нахлуващ играч от втора позиция, или директен обстрел. На три пъти нещата се получиха, но малшансът и веднъж гредата се оказаха последна преграда пред гола. Не остана незабелязана обаче и старата слабост, присъща като цяло за болшинството от отборите в родния шампионат.

Притеснени от напредването на времето, домакините заложиха на безброй високи обречени на провал центрирания. При някои от тях топката стигаше до високия Божилов, но той нямаше ден и разочарова с отиграванията им, като залагаше основно на безнадеждна стрелба към вратата, а не търсеше друго продължение като връщането й към футболист от по-задна позиция например.
Явно е, че Черно море изпитва проблеми срещу съперници, които играят по-прибрани в собствената си половина. И ако срещу Пирин и Академик взеха пълен актив от точки, срещу по-организираната отбрана на “акулите” не намериха правилното решение.

Каква е причината ли? Може би липсата на импровизация и на повече градивност при постепенните атаки. Може би отсъствието в стартовия състав на по-офанзивен играч в средата на терена зад нападателите. Може би трябваше по-настоятелно да се търси фаула около дъгата на наказателното поле особено след влизането през втората част на на перфектен изпълнител като Георги Илиев. Със сигурност и централният нападател трябва да играе по-раздвижено без топка и да поработи върху комбинативността. Възможно е и честата смяна на тактическата постройка, съобразена със съперника, да се отразява на играчите, но те затова са професионалисти, за да се справят с подобно предизвикателство.

 Желание у футболистите има, но то трябва да е гарнирано с ударна доза спортна злоба и постоянство, нещо за което загатнаха в игрови аспект срещу ЦСКА. Завръщането на Георги Илиев може да даде точно този тласък на останалите. Освен, че гори в играта, ясно се вижда, че той е изтъкан от футбол. Има всички качества за завършен офанзивен полузащитник : отличен поглед върху играта, контрол над топката, пас, пласиране и голмайсторски нюх. Неговото завръщане може да придаде коренно различен облик на тима. Идеалното решение би било, ако капитънът можеше и да се клонира...