Дали днес, или утре, дали след дербито, или в края на сезона, ясно е, че Гонзо ще се завърне в Левски. Дали като главен мениджър, или като треньор, той отново ще е там, където направи име. И независимо, че съдбата му ще се реши на ниво разговори между собствениците на Черно море и Левски, привързаността му към „синия” клуб и желанието му да се докаже точно там, където е сърцето му ще надделеят при крайното решение, което ще бъде взето отгоре. Да, от „Тича” даром на Левски няма да го дадат и това звучи логично. Точно Черно море му подаде ръка месеци след раздялата му със „сините”, инвестира в него, спомогна за израстването му като треньор и сега по ирония на съдбата пак „Морето” се очерта като трамплин за завръщането му на „Герена”.

Гонзо все веднъж ще се върне и той няма да е същият Георги Иванов, който си тръгна от „Герена”преди близо 2 години. Престоят му на „Тича” в последната година го промени. Той даде много на отбора, но и Черно море му помогна да започне да узрява в треньорската професия. Показателен е стилът му на работа този сезон и резултатите, които постигна. На „Тича” той бе оставен да работи на спокойствие и сам правеше селекцията. При него Черно море, без да се ползва с привилегиите на гранд и с по-скромни средства на фона на тези при водещите отбори, успя да им се озъби и да ги подчини (с изключение на Литекс) в директните двубои. Георги Иванов показа, че живее с футбола и иска да се развива. Често след първата тренировка за деня, той не се прибира, а остава на стадиона, докато дойде ред за втората.

Това, което не се промени в Гонзо е твърдата му ръка, умението да надъхва и мотивира, и амбицията му да търси успеха. Дори претенциозните фенове на Черно море оцениха по достойнство тези негови качества и приеха Георги Иванов, въпреки че знаят за неговата отдаденост на синия клуб. Начело на Черно море Гонзо постепенно набираше скорост и сам поставяше цели, които преследваше до дупка. Вярваше в отбора и възможностите си, искаше да надгражда, да печели битки и да се цели в призовите места.

Между Коледа и Нова година амбициите му бяха охладени с решението на собствениците да го лишат от някои основни играчи, без да се подсилят с нови. Въпреки, че не го показа, Гонзо остана изненадан, остана попарен от този ход на собствениците. Все пак само 2 седмици по-рано, доволни от работата му, те бяха продължили неговия договор и това му даваше повод да е оптимист за бъдещето на отбора. По-късно той разбра, че остава сам с целите си, които не се припокриват с тези на собствениците. Тук стана разминаването, още повече, че Гонзо неведнъж е заявявал, че не е дошъл в Черно море, за да „живурка”. Той имаше своите цели и бе жаден за успехи. Чакаше надграждане на постигнатото с поне две нови попълнения и евентуална атака на тройката, а получи шамар с раздялата с петима играчи. Тук ентусиазмът у Гонзо се пречупи, защото трябваше да направи компромис със собствените си цели. У него остана една горчилка, че не успя да завърши онова, което започна.

Това разминаване се отрази и на играчите, защото вече я нямаше нужната конкуренция по постове и логично и мотивацията не бе на нужното ниво. „Морето” се спъна в Гоце Делчев, игра достойно, но загуби за първи път този сезон у дома от Литекс. Някак неочаквано на фона на свиването на бюджета на „Тича” за по 3 месеца бяха привлечени Валери Домовчийски и Димо Атанасов. Вероятно този ход на ръководството целеше да се влеят поне малко живителни сили за по-достойно представяне в първата седмица на забуксувалия Черно море , но точно тогава дойде и предложението към Гонзо от страна на Левски, който също забуксува. Да, „сините” хич не са за завиждане в момента, защото отвсякъде са разграден двор, но това е неговият клуб, клубът на Георги Иванов. И това, което ще го върне в дома му е не само безрезервната му любов, но и възможността да преследва цели. В каквато и ситуация да е изпаднал, Левски винаги ще атакува титла, купа и евротурнири, независимо дали разполага с нужните аргументи за постигането им. Точно тук се корени голямата разлика с Черно море. Едните винаги се целят високо, а другите ги устройва средата на таблицата.

Ето защо любовта на Гонзо към Левски и най-вече целите, които се припокриват с неговите ще го върнат отново на „Герена”. Може да е след час-два, може да е след седмица, или месеци, но това ще се случи...