Загубата с 0-1 срещу Локото снощи удължава черната серия без победа за „Морето” на Лаута с още няколко месеца. Мачът бе от изключително голямо значение за варненци, които ако го бяха спечелили щяха да дишат по-спокойно в борбата за първата седмица, да влязат с настроение в реванша за купата срещу Ботев и в шампионатното домакинство срещу Берое.

След негативния резултат снощи мачът на 23-и ноември срещу старозагорци ще бъде на живот и смърт, защото нова загуба ще означава излизане от седмицата, а евентуално равенство ще държи в напрежение „моряците” предвид разликата само от точка с прекия съперник, а пък Локо Сф също дебне от засада за една грешна стъпка.

На всичко отгоре програмата пред Черно море в следващите кръгове до края на календарната година е меко казано убийствена. След домакинството на Берое следва такова на Левски, гостуване на Лудогорец, евентуална глътка въздух в домакинския мач срещу „Нафтата”, за да дойде ред на гостуването срещу столичния Локомотив и на домакинството срещу Ботев Пловдив.

За да удържат на цялото това напрежение в тази тежка серия и да излязат с чест от нея, както и с добър точков актив, на „моряците” няма да им са достатъчни само демонстрирано мъжество, характер и подкрепата на феновете.

Нужен ще е също или късмет, или поне двама нови офанзивни играчи (нападател и офанзивен полузащитник). Най-добрият вариант е и двете неща да се случат.

Късметът ще е нужен в опазването от картони и контузии на фона на бедната резервна скамейка откъм офанзивни играчи, които да могат да задържат и изнасят топката, да правят играта и да вкарват голове. Ето сега вече се видя колко важна фигура е Георги Божилов за Черно море.

Ако в дефанзивен план „моряците” с леки забележки се справят добре, то в офанзивен липсва достатъчно агресия, импровизация, мощ. Липсва и свежест вече, защото определени играчи изнесоха на гърба си тежестта на повечето мачове и умората дава отражение. Липсата на градивни играчи на резервната скамейка принуждава Георги Иванов при смените от дефанзивни футболисти да изисква промени в офанзивен план. Опорен халф и типични централни защитници трудно могат да обърнат мач, който губиш и Гонзо го знае много добре, но няма какво да направи и става жертва на бедната резервна скамейка. Затова напоследък зачестиха и дългите топки за сметка на повече разигравания и къси пасове при изнасянето на топката. Очевадно е, че тимът има нужда от свежа кръв. Нуждата от още един нападател и офанзивен полузащитник е направо крещяща, защото присъствието на такива ще донесе до повече опции в атака. Настоящият потенциал от подобен род футболисти е крайно ограничен откъм численост. Липсата на такива играчи може да коства първата седмица на отбора. Със сигурност в треньорския щаб броят със свито сърце всеки следващ картон на Бакари и палят свещи картони да не застигат и Георги Илиев, да не говорим пък и за контузии, защото изгорят ли и двамата дори за един мач става много лошо. Така е, защото при отсъствието на Божилов сериозна алтернатива за тези два поста няма. Единствената алтернатива на Бакари се казва Атанас Петров, а тази на Георги Илиев - Бекир Расим. И двамата обаче са едва 19 годишни и е ясно,че от тях чудеса на този етап не могат да се очакват, ясно е, че ще им е необходимо време, за да са качествена конкуренция в мъжкия тим, още повече да понесат тежестта на толкова отговорни мачове. Появите на нападателя в официални срещи са епизодични, докато халфът Расим има много повече игрови минути, но не успява засега да убеди с изявите си. Гонзо опита с Еденилсон Бергонси зад Бакари при отсъствието на Георги Илиев, но ясно се видя, че вариантът с кариоката на този пост не е удачен. Не е пробвал само с Дани Георгиев там, но ако приемем, че го стори при евентуално отсъствие на Илиев, то тогава няма да разполага с човек, който може спокойно да изнася топката в зоната на опорните халфове.

И пак стигаме до младите Расим и Петров. Да, и двамата са талантливи играчи, но имат нужда от време, за да се наложат, а в Черно море не разполагат с такова, защото много скоро първата седмица ще бъде оформена и тогава-„Късно е либе за китка”.

До края на календарната година на „Тича” едва ли ще привлекат така необходимите нов нападател и офанзивен полузащитник. Новите може да се появят едва през януари, така че „моряците” ще трябва да се справят с тежката серия от мачове на два фронта с наличния потенциал. Справиха се с нея в първия етап от първенството, но тогава бяха и по – свежи. Сега мачовете се натрупаха и са в сгъстен цикъл и ще е в пъти по-трудно. И ето-пак стигаме до късмета. Наличието на такъв може да се окаже ключът към първата седмица. Същият този късмет, който не ги покри при гостуванията на Ботев и Литекс ще е жизненоважен в предстоящите срещи на варненци. Успоредно с това „моряците” ще трябва да продължат да са безупречни и непревземаеми на „Тича”, да са крайно концентрирани при гостуванията ( и половин голова възможност да имат, да я материализират), да се опазят от картони и контузии и да се надяват на благоприятен за тях развой на мачовете на преките им конкуренти за първата седмица. Ако пък младите Расим и Петров „изригнат” в някоя от срещите, в които получат шанс, то това ще е добре дошло за отбора и балсам за душата на феновете.