Домакинската загуба на Черно море срещу Етър в събота дойде като звучна плесница и за отбора и за треньора, и за феновете. Само точка от зоната на изпадащите за отбор с традиции като Черно море е меко казано срамно, още повече, че това се случва навръх 100 годишнината. И най-големият песимист едва ли е очаквал „моряците” да останат на сухо срещу Етър и то в собствения си дом „Тича”, който доскоро се славеше като крепост, от която и водещите отбори често си тръгваха огорчени.

Мачът в събота затвърди няколко неща, но аз ще посоча само 2:

1. Черно море не може и не знае как да вкарва.

За пореден път Манолов, Божилов и Паломино разочароваха. И не само с неумението си да вкарват, а с цялостното си поведение на терена. Всъщност за моментната форма на атакуващото звено може да се съди по головете. Тримата заедно са вкарали едва 4 гола от началото на сезона. Водач по този параграф е Паломино, който има 2 гола на актива си, а останалите 2 си ги поделят Манолов и Божилов. Пак голмайстор на отбора е капитанът Георги Илиев с 3 гола, но истината е, че и той не във форма, което е логично предвид операцията, която претърпя. Атакуващите футболисти изневеряват и то много и трябва час по-скоро да коригират и играта си и мерника си. Да, стараят се, но само това не е достатъчно...

2. С промяната на схемата на игра на Черно море не бе уцелен моментът.

Няма спор, промяната в схемата е наложителна, но дали сега му беше времето. Веднага след назначаването му за треньор Георги Иванов   ясно даде индикации, че иска коренно да промени играта на тима. Заложи на един дефанзивен полузащитник и двама офанзивни зад централния нападател,  привлече две крила, които няма спор са на „ти” с футбола, като цялостната му концепция се базираше на това Черно море вече не да руши, а да гради и да атакува. Изисква по-продължително задържане на топката, свалянето й на земята, повече агресия от външните полузащитници, както и сериозен обем работа от тях и в дефанзивен план, а именно, да подпомагат в определени моменти и крайните бранители и да има взаимодействие между тях. В последния компонент нещата се получават. Фланговете на Черно море за първи път от доста години насам сякаш наистина са на път да започнат да работят, колкото и да е рано за подобни заключения. Да, има още доста неща да се изглаждат по крилата, но това става с времето.  Що се отнася до по-трайното владеене на топката в средата на терена, диктуване на темпото....тук, за да се получат нещата и отборът да заработи като добре смазана машина, освен много време са необходими и точните изпълнители за това.  Черно море не разполага нито с едното, нито с другото. В последните години „морето” практикуваше футбол базиран по-скоро на рушене на противниковата игра, отколкото до налагане на свой собствен градивен стил. „Моряците” залагаха на по-прибрана и търпелива игра, постройката бе по-дефанзивна с двама опорни халфове. Отборът изчакваше противника да се отвори и тогава се опитваше да нанесе своя удар. Просто залагаше на сигурното и това в интерес на истината носеше точки.

Похвално е, че Георги Иванов иска да промени стила и цялостното поведение на играчите на терена, като внесе градивност и красота на играта, но тимът е притиснат от липса на точки, а това гарнирано с липсата на точните изпълнители, както и на необходимото време прави задачата му тежка и почти обречена. Черно море в момента има нужда повече от точки, отколкото от красота. „Моряците” просто не са научени да играят така и за едва 2 месеца работа с тях, няма как да покажат, кой знае какво по-различно лице при условие, че години наред са играли различен тип футбол. Може би промяната по отношение схемата и новите изисквания към футболистите бе по-добре да беше отложена за лятото. За да играе един отбор градивно и красиво редом с необходимостта от време и селекция е важно да не тегне напрежение у футболистите. А такова има, защото Черно море има отчаяна нужда от точки, която го дърпа към зоната на изпадащите.

Треньорският щаб и футболистите са длъжни да вземат някакви мерки час по-скоро, защото идват три поредни тежки битки, чийто изход може да предопредели съдбата на Черно море. След загубата от Етър на „Тича”, сега „моряците”  ще трябва да гонят дивото срещу Славия, Левски и Ботев. От тук до края за Черно море всъщност лесни мачове няма да има. Всяка една среща ще е на живот и смърт. Това трябва ясно да го осъзнаят всички в отбора и да се борят със зъби и нокти за мястото си в елита. „Моряци”,  дойде време да се стегнете, защото иначе.... изпадате!