Черно море остави много добри впечатления с играта си при гостуването на Левски на „Герена”. Загубата с 1:2 ни най-малко не омаловажава хубавите моменти в продукцията, която изнесоха варненци. Въпреки кадровите проблеми в защита и залагането в сърцето на отбраната на младите Попов и Атанасов, „моряците” ограничиха до минимум опасностите пред своята врата. И двамата загатнаха, че могат да са достойни конкуренти на титулярите Александър Александров и Росен Колев.

Голяма заслуга за доброто представяне в дефанзивен план естествено имаше халфовата линия и действията в предни позиции. Всъщност „моряците” направиха всичко както трябва, с изключение на материализирането на головите положения пред противниковата врата. В крайна сметка, колкото и добре да си играл, колкото и ситуации да си създал, броят се головете, а не положенията. При този качествен мач, който направи Черно море срещу Левски, някак си не отива да се търси персонална вина за пропуснатите голови положения. И все пак очевидно беше, че в основата им бе венецуелският нападател Ермес Паломино. Но за всичко си има причина. При него тя е нарисувана. Заради цялата сага около смятания за почти сигурен трансфер в Заря Луганск, тотално се наруши подготовката му за пролетния дял от шампионата. С други думи тя не бе пълноценна.

Паломино пропусна целия първи етап от подготовката и се включи едва за втория - в Турция. Това се очертава като основна причина за липсата на достатъчно концентрация при Паломино пред гола. На моменти срещу Левски той с лекота правеше по-лесното, а именно да преодолее противник, да напредне, да си намери свободно пространство за удар и точно в завършващата фаза грешеше. Още в края на миналия полусезон старши треньорът Стефан Генов бе убеден, че при една пълноценна подготовка венецуелецът ще успее да разкрие истинския си потенциал през пролетта, за който той само загатна в първите кръгове на първенството.

За феновете остава сега да се надяват Паломино да навакса възможно най-бързо, за да може кардинално да реши проблемите с головата немощ.

Добрата новина за „моряците” от мача на „Герена” са изявите на Георги Божилов и Дончо Атанасов. И ако представянето на Илиев и Камазола не учуди никого предвид факта, че и двамата демонстрират стабилност от началото на сезона, Божилов и Атанасов изненадаха доста приятно на фона на по-бледото си представяне през есента. И двамата показаха, че могат да са фактор в играта. Показаха самочувствие и класа, с което негласно апелираха феновете на Черно море да са по-толерантни и търпеливи към тях. Атанасов умело се възползваше от свободните пространства на левия фланг, центрираше остро, затрудни максимално Мюлдер, а реализираният гол бе черешката на тортата на неговото представяне. Божилов се пласираше добре, обра доста високи топки през първото полувреме и направи няколко добри извеждащи подавания.

На фона на всички офанзивни играчи малко бледнееше Марлон Фернандес, но за това си има и основателните причини. Игра със счупен пръст на ръката. Това бе първи официален мач за него. Има нужда от време да се адаптира към бг футбола, а и отново се видя, че не се чувства особено комфортно като десен външен халф. Това пак си остава една проблемна зона за Черно море, където явно пак ще се залага на няколко играчи като варианти. Проблем, разбира се, е и липсата на конкуренция на левия външен халф Дончо Атанасов. Конкуренция, която да го принуди да играе всеки мач на върха на възможностите си.

Срещу Ботев Враца след изтърпяно наказание в игра се завръщат титулярните централни бранители Александров и Колев и Стефан Генов ще може да разчита на целия наличен потенциал. Продукцията срещу Левски ще задължи отборът да задоволи претенциозната си публика с още по-добра игра, с което да убеди, че върви във възходяща линия.