Само 3 точки. Толкова делят Черно море от 3-ото място. За 23 кръга през този сезон „моряците” успяха с представянето си да шамаросат здраво водещите отбори, да се утвърдят като фактор в първенството, да превърнат  „Тича” в непревземаема крепост и да накарат феновете да мечтаят за място в евротурнирите. Едва ли и най-върлите оптимисти са предполагали, че предвид направената селекция през лятото със свободни агенти, някои от които дошли в последния момент, Черно море може да се окаже толкова корав отбор, който да не цепи басма на водещите тимове с гръмки трансфери. И ако все още се питате каква е рецептата за този успех, моите наблюдения са следните:

1. Георги Иванов и треньорският му щаб залагаха на тактика и схема изцяло базирана върху наличния потенциал от футболисти. Да, в определени мачове стилът на „морето” беше подчертано дефанзивен в зависимост и от съперника, но и правеше впечатление как дори атакуващите играчи бяха научени да пресират, да гонят до дупка и да участват солидарно с дефанзивните футболисти във фаза защита. Черно море игра като отбор, не разчиташе на индивидуалисти. Да, „морето” рушеше играта и на Лудогорец, и на Левски, и на ЦСКА, но както игра дефанзивно, така им набута общо 9 гола. В крайна сметка „Целта оправдава средствата”, а целта бяха точките.

2. Гонзо успя да предаде на футболистите типичните за него мъжество, непримиримост и оптимизъм. И още нещо... те имат респект от него. А това е много важно. Колкото и добър треньор да си, дори с познанията на Моу, не респектираш ли играчите с присъствието си, нещата няма да се случат. Тук се случиха. Гонзо ги превърна в гладиатори, които се бориха мъжки за всяка педя терен. Те си повярваха, осъзнаха, че за да се опълчат успешно на големите, е необходимо да са сплотени и стегнати в юмрук. Това е.

И сега..в заключение към ТИМ. Не зная кой от ТИМ се спря на Георги Иванов за треньор на Черно море, но удари десетката с него. Това определено е човек, който го познава добре и неуспешният треньорски престой на Иванов на ”Герена” грам не го е разколебал. Адмирации и затова, че на Гонзо бе даден сериозен кредит на доверие, на което той отговори повече от подобаващо. И така началото от ТИМ бе поставено, а сега получените резултати и шансът за атака на 3-ото място просто задължават шефовете да развържат кесията за поне двама нови качествени офанзивни играчи, които могат да се окажат ключов фактор за бронзовите медали. 100 хиляди лева общо за заплата на двамата до края на сезона няма да са никакъв проблем за ТИМ, а инвестицията може да се окаже успешна и да има своята възвращаемост. Гонзо доказа, че знае правилно да си подбира футболистите, така че със сигурност знае точно какви играчи му трябват и ще вземе такива, които ще му свършат работа. Ако ТИМ не го сторят, просто ще оставят нещата незавършени, което първо няма да им отива и второ - тогава язък за цялата тая борба за пустата му първа седмица, ако в крайна сметка „морето” ще трябва да играе поддържаща роля до края на сезона и да си разпределя 6-ото и 7-ото място с Локо Пд, например.

Отваря се уникален шанс за „морето” да дублира бронза от сезон 2008/2009 и ще е грехота да бъде пропилян. Да, ще бъде трудно, адски трудно, но трябва да се опита. Без благословията на ТИМ и развързване на кесията, няма как да стане, повече от ясно е.

И накрая... теренът. В перспектива шефовете на „Тича” трябва да помислят за него.  Сменете тревната настилка, за да затворите устата на всички онези, които сочат лошия терен като основен коз за успехите на Черно море, защото подобно заключение на „грандовете”  е удар по целия труд на играчите и треньорския щаб. Застелете един персийски килим на „Тича” и когато „Морето” пак „удари” вече ще ви е кеф, че противниците  няма да има за какво да се хванат.

И наистина накрая... стадионът. Успехите на Черно море лека-полека започнаха да връщат феновете на стадиона. „Пипнете го” малко и те ще дойдат повече. „Пипнете го” повече и те ще дойдат двойно повече и нищо чудно след година, разходите по козметичната му реконструкция да бъдат възвърнати, а от там нататък - на печалба.

И така Гонзо, треньорският му щаб и футболистите започнаха да пишат история. Сега ТИМ са на ход. От тях зависи дали тази история ще остане в историята.