Победата на Черно море над ЦСКА вчера сякаш бе запратена в миманса след толкова упреци, критики и квалификации, които се изсипаха срещу главния рефер Станислав Тодоров и неговите асистенти. Претенциите за несъществуващ фаул при гола на Райков, несъществуваща дузпа за второто попадение на Черно море, незачетен изравнителен гол на ЦСКА и неотсъдена дузпа за игра с ръка на футболист на домакините обиколиха медийното пространство и социалните мрежи само минути след края на двубоя. „Ритуално убийство” и „обезкостяване” бяха най-честите квалификации от устата на армейския клуб. Почти никъде не стана въпрос за чисто футболни аргументи от страна на единия или другия отбор, нито за прекрасната футболна атмосфера, която създадоха всички фенове на стадиона. За да съм по-конкретен имаше изключение в лицето на Тодор Янчев, който призна, че футболистите на Черно море са играли мъжки и няма никакви претенции към тях. А и Мартин Петров беше по-умерен и отказа да коментира съдийството.”Да се надяваме, че съдията е свирил, така както го е преценил, а не го е направил нарочно”, бяха думите на футболиста с номер 17. На фона на критиките към съдиите някак се налага заключението, че само те са причината ЦСКА да не вземе нищо от мача и Черно море на практика нищо не е играл. Признанието на капитана на домакините Георги Илиев, че не е имало фаул срещу него за пряк свободния на Райков дойде като балсам за  душата на „червените”, но бе извадено от контекста и не се обърна достатъчно внимание на продължението на изреченото от неговите уста: „...не мисля, че точно този фаул е главно проблемът, както нямаше фаул при това положение, нямаше такъв и при още 10 положения в полза на ЦСКА...Аз излъгах рефера един път, а отборът на ЦСКА го излъга 10 пъти...”. Чудя се, ако подобно положение бе отсъдено пред вратата на Черно море в полза на ЦСКА или пък играта с ръка, за която претендират „армейците” бе в тяхното наказателно поле, дали „червените” щяха да са така убедени, че няма фаул и има дузпа.!? Същото се отнася за дузпата срещу Райков и засадата на Валентин Илиев. Претенции могат да имат и от лагера на Черно море, например за непоказани на 2 пъти жълти картони на Тодор Янчев, което също би повлияло на развоя на мача по един или друг начин, но и това е част от играта. Няма да влизам в задочен спор какво е имало и какво не, редовен ли е голът или не, просто защото всички тези ситуации са част от играта. А има такива, при които е изключително трудно за една десета от секундата да отреагираш максимално обективно, след като дори и при куп повторения човек трудно би могъл на 100 процента да е сигурен, кое би било най-правилното решение. Спомнете си за нередовния, но зачетен гол на Кислинг от Байер Леверкузен в скъсаната отстрани мрежа на вратата на Хофенхайм. И това е част от играта.  Всичко това все повече ме убеждава, че реферите стават жертва на липсата на видео повторения за самите тях. В този смисъл съм далеч от мисълта да допусна дори, че трябва да се търси тенденциозност в отсъжданията на Станислав Тодоров, който е международен рефер. Трябва да си луд, за да си позволиш подобно харакири в случая. Може би трябва да бъдем по-толерантни към съдиите на фона на цялата агресия и злоба, с която са облъчени и, в която са принудени да работят преди и по време на футболна среща. В този смисъл самият Мартин Петров показа европейско поведение с думите:  „Да се надяваме, че съдията го е свирил така, както го е преценил”.

И сега за футболните аргументи, за които почти не се говори....Ситуацията с отсъдената засада на Илиев при гола на Апостол Попов бе в 56-ата минута. ЦСКА имаше още 40 минути на разположение до края на мача, в които обаче нямаше ясна идея как да превземе вратата на Черно море. Разчиташе се основно на дълги, изсипани топки пред и в наказателното поле на домакините, които ставаха лесна плячка за „моряците”. На същото упражнение се залагаше и при статичните положения. Единствената чиста ситуация бе ударът с глава на Сидибе в 72-ата минута, когато Михайлов извади сигурен гол.... и дотам.

Някои ще кажат „да, ама верненци се бетонираха отзад и не позволяваха да се играе футбол”.  Ами и това е част от играта. Стилът  на „моряците” бе предопределен и очакван, за което и в ЦСКА трябваше да са подготвени и да имат рецепта. На фона на кадровите проблеми във варненския тим беше ясно, че Черно море няма да се надиграва с ЦСКА.. Домакините бяха лишени от услугите на петима играчи, като поне трима от тях бяха основни. На всичко отгоре капитанът Георги Илиев логично изчерпа силите си към 60-ата минута след месец отсъствие от терените, а другият градивен футболист Дани Георгиев игра цял мач с фрактура на носа. Опциите за градивни промени от страна на Георги Иванов в течение на мача също бяха ограничени на фона резервната скамейка. Ето защо не бива да се омаловажава себераздаването и труда на тези, на които бе гласувано доверие да изнесат мача на гърба си и да се акцентира единствено и само върху съдийството,  със или без основание. В крайна сметка отборът на Черно море 3 дни се е готвил на терена за този мач, а не си е правил летучки с главния съдия на тема какво да свири и какво не.

Нека отдадем заслуженото и на феновете на Черно море, и на тези на ЦСКА за футболната атмосфера, която създадоха. Истинско удоволствие бе да се наблюдават пълните трибуни на „Тича”, от които агитките не спряха да подкрепят своите любимци от първата до последната минута, независимо как се развиваше мачът за техния отбор.

И накрая няколко думи за  тимовете  от провинцията, от другата България.

Нека си спомним колко пъти са били ощетявани те или с леко и тънко побутване, или с безцеремонно рязане в продължение на толкова години в преките двубои срещу така наречените грандове. Допреди 10-ина години с малки изключения провинциален тим не можеше и да си помисли, че с футболни средства може да изкопчи хикс, камо ли победа като гост на канонизираните грандове. Тогава спорни положения в ущърб на малките отбори въобще не се коментираха и не бяха на дневен ред, а се приемаха като нещо нормално и част от играта. Как са го преживявали феновете на тези тимове само те си знаят, но са го преглъщали..И те, и футболистите. Дойде период, в който малките започнаха да се надигат от миманса, показаха зъби, опълчиха се, опънаха се на грандовете, ситуацията започна да се променя..., но реакцията сега от другия лагер е различна не примиренческа. Не са малко случаите, когато наранен ли е големият отбор, той не се ограничава с рутинното подаване на жалба, а с редица други методи си създава образ на жертва, налага впечатление за ощетеност, тенденциозност, заговор и поръчки, гарнирани с психоатаки преди мач и ултиматуми след мач. Но и това е част от играта. Лошото е, че в тези случаи ударението пада върху всичко друго, но не и върху футбола. Сякаш в България се играе футбол на толкова високо ниво, че само съдийството ни е пречка да имаме отбор с по-трайно присъствие на европейската сцена....