В България сме царе на полярните емоции, силните думи, гръмките заключения и на драматизма, разбира се. След четвъртото място, което волейболните ни национали завоюваха на Европейското първенство, еуфорията и големите очаквания се настаниха трайно в съзнанието на българските фенове, голяма част от които няколко месеца по-късно преминаха на другия бряг.

Момчетата на Пламен Константинов не успяха да спечелят квота за Олимпийските игри в Рио де Жанейро, а това донесе след себе си и дежурните крайни коментари и бурни дебати.

Като се започна с мненията, че е нужно цялостно подмладяване на селекцията, до това, че сме стигнали дъното. А защо е нужно всичко това?! Безспорен факт е, че волейболът е най-успешният ни отборен спорт в последните години. Националните ни състезатели неведнъж са повдигали самочувствието ни на българи, като са карали някои от колосите в този спорт да се съобразяват с тях, а това е само едно от доказателствата за класата им. Това, че не се класираха за Игрите в Рио не бива да става повод за ненужно негативни размисли и мрачни прогнози за бъдещето.

Още след като бе обявено с кои селекции ще се борим за място в Рио, беше ясно, че задачата ще бъде повече от трудна. Присъствието на Франция и Русия, както и тежката програма с мачове всеки ден, загатнаха, че е вероятно да се стигне до този развой. Неслучайно и Пламен Константинов, и екипът му отбелязаха реалистично, че класиране за Олимпийските игри при тези обстоятелства и с тези съперници ще бъде доста сложно. А като прибавим и списъка на контузените, мисията стана почти невъзможна.

Чудо не се случи и бразилската ни мечта не се сбъдна. Донякъде логичното стана и ще гледаме волейболния турнир на Игрите с доста по-малък интерес.

Същевременно друг, но не по-малко важен въпрос, е доколко справедлив е регламентът и защо Европа получи общо само 4 квоти. За сравнение няма как да не отбележим, че на последните Олимпийски игри в Лондон през 2012 година Старият континент имаше 7 квоти, като домакинът Великобритания бе със запазено място. Защо обаче правилата бяха променени и дали този експеримент ще се окаже успешен, предстои да разберем, но при всички случаи създадената жестока конкуренция в Европа доведе до „отпадане на някои от традиционните играчи“.

По един или друг начин, потърпевши се оказахме и ние. България не разполага с ресурса на отбори като Русия, Франция, Полша, но неведнъж волейболистите ни умело са се противопоставяли на състави от тази черга. На общия фон, това не е никак малко, а фактът, че не се класирахме за Игрите не бива да води до излишни трагедии. За мащабите на страната ни, за вътрешния шампионат, който имаме, за инвестициите, които се правят в този спорт и при все цялостната концепция за развитието му, представянето на националната ни селекция може спокойно да се определи като малък подвиг.

Със сигурност в бъдеще ще има промени в отбора ни. Владимир Николов вече обяви, че времето му в националния състав е изтекло, а като че ли в подобна насока бяха и декларациите на Теодор Салпаров. Нестандартните и дръзки решения понякога водят до гениални резултати, но едва ли тиражираното генерално подмладяване на отбора е най-правилният ход сега.

В момента селекцията ни се нуждае от спокойствие и трезва оценка на ситуацията. Постигнатото в последните месеци не е никак малко и неосъществената мечта за Олимпиадата, не може да заличи, нито да омаловажи, изживените силни емоции от преди няколко месеца. Време е да се научим да бъдем реалисти и да спрем да се втурваме през глава в сложната мрежа от надежди, примесена с големи очаквания, защото по този начин сами проектираме разочарования.