Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Едни мечтаят за място в отбора, втори за мачове на Европейско, Световно или Олимпиада, трети за класиране на финали, други за медали! Има и такива, които пък играят именно за световните отличия.

Волейболните ни мечтатели са големи не само на ръст. Те нямат нужда от златни, сребърни или бронзови медали. Нямат нужда от снимки на почетната стълбичка. Участие на финал или победа в малкия финал само ще ги впише в другата класация и историческите хроники.

Волейболните ни национали нямат нужда от медали, които да събират после. Те имат най-ценното отличие – шампионските медали за мъжество, които техните почитатели и всички българи днес им връчваме за пореден път. Нямат нужда от снимки с купи защото имат по-истинските кадри и моменти – миговете с феновете, които десетки минути не им позволяват да напуснат залага. Те имат в душата си запаметени всички аплодисменти и погледи на публиката с възхищение!

Трябва да осъзнаем, че бяхме близо, че можехме, но и този път не успяхме. Тодор Алексиев и компания постигнаха обаче целта си като пак влязоха в Топ4! И затвърдиха мястото си в този златен квартет от Олимпиадата и Световната лига – Русия, Бразилия, Италия и България. Ръстовите ни играчи плюс това не са егоисти, не го правят само за себе си, а за нас, че дори предимно за нас!

Коментарите за елементите в играта остават, хипотетично ще разиграваме отново някои мачове, но волейболистите ни вече си вадят поуките и анализират защо като бяха толкова близо останаха далеч от бронза.

А и с какво заслужаваме да сме на подиума? На фона на всичко, което се случва в България ли? С кризите, с лишенията, с отчаяността, с негативизма, с антиетичността, с апатията, с безверието? Как можем да се мерим с държавни машини като Русия, Бразилия, Италия? А да не говорим, че сме пред организирани страни като Полша, Германия, Канада и т.н.

Че на моменти си мисля, че и тези наши волейболисти не ги заслужаваме! Тимът ни не е даденост. Националите ни са големи! Чудя се защо винаги вместо да им кажем „Браво” или скъпоценното и простичко „Благодаря”, е по-лесно да ги оплюем и да потърсим грешките.

А замисляли ли сте се какво друго ви е носило повече гордост, че сте българи последните поне 12 месеца? Политиците ли? Заплатата ли? Да продължавам ли?
Българският волейболист в лицето на Тодор Алексиев, Цветан Соколов, Георги Братоев, Теодор Салпаров Валентин Братоев, Виктор Йосифов, Светослав Гоцев, Тодор Скримов, Данаил Милушев, Стоян Самунев, Добромир Димитров, Николай Пенчев и Мирослав Градинаров е символ на дух, воля, себераздаване, култура, големи мечти, феърплей, себеотрицание, гордост, радост, упоритост, голямо сърце, достойнство, ГЕРОЙ!

Шапки долу! Благодаря, момчета! Връчваме ви шампионски медали за мъжество!